Добре дошли в Елхово

Община Елхово се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на област Ямбол.На югозапад граничи с Община Тополовград, Хасковска област, на изток – с Община Болярово, на югоизток – с Република Турция, и на север – с Община Тунджа. Общата територия на Община Елхово е 708 кв. км и включва 22 населени места.

Елхово е град, разположен в поречието на Долна Тунджа.

Благоприятните природни условия обусловили появата на човешки живот още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.) . За това свидетелстват откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти.

Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазили са се останки от тракийски крепости, селища, надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагментите от битова керамика, оръжия и оръдия на труда, оброчни плочки с изображения на Тракийския конник. От траките са останали и интересните по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Именно траките създават първото селище в близост до днешния град, известно под името Орудица.

През 72 г. пр. Хр. този район попада под властта на римляните. Те укрепили селището и го нарекли Орудица ад бургум – пътна станция между Кабиле и Адрианопол. От времето на римското господство са останали твърде много следи от материалната култура, най-вече фрагменти от строителна и битова керамика, монети, бронзова пластика.

През ранното средновековие градът е известен с името Йоаница. През VII век на Балканския полуостров трайно се заселват славяните. В техния изговор името на града зазвучава като Яница.

По времето на хан Крум (802-814 г.) Елховският край е включен в пределите на създадената през 681 г. славянобългарска държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното с. Маломирово.

През 1373 г. градът е завладян от войските на Тимурташ бей. С това събитие започва най-тежкият период в историческото развитие на Елхово – периодът на петвековното османско владичество.

През епохата на Възраждането Елховският край дава своя скромен принос в борбите за нова българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. През 1833 г. в града е открито първото училище, а през пролетта на 1874 г. елховци изгонват омразния гръцки владика Дионисий. На мястото на малкото параклисче, полувградено в земята, започва строителство на нова трикорабна църква, завършено през 1877/1878 г.

Съпротивата против турските поробители първоначално намира израз в хайдушкото движение, като особено популярни тук са Индже войвода и Кара Колю. Началото на организирано революционно движение се поставя през 1872 г., когато се създава таен революционен комитет начело с терзията Дженко Димитров. Давайки много свидни жертви, градът посреща своето освобождение на 21 януари 1878 г.

Годините в края на XIX и началото на XX в. са белязани от борбите на българския народ за осъществяване на своя национален идеал – свободна и обединена България. Войниците от Елховския край се сражават храбро по бойните полета и много от тях загиват с името на България на уста. Във войните от 1912 до 1918 г. градът дава 103 убити.

В следващите години Елхово постепенно укрепва като административен и стопански център. С Указ № 86 от 18 март 1925 г. турското му название Казълагач е заменено с българското име Елхово и юридически е оформен фактическият му статут на селище от градски тип.

През 40-те години на XX в. историческото развитие на Елхово навлиза в нов етап. На 10 септември 1944 г. тук е установена власт на Отечествения фронт и веднага започва активна подготовка за участие в Отечествената война. 16 са загиналите от Елхово във войната, над 100 от цялата община.

През втората половина на XX в. градът постепенно коренно променя своя облик, утвърждавайки се като водещ административен и стопански център.

Днес, преодолявайки поредния труден период в историческата си съдба, Елховският край живее, устремен към бъдещето. Предстои да се направи още много, за да се превърне той в един добре развит и проспериращ кът на България. За това работят и ще работят всички, свързали завинаги с него своята съдба и своите мечти.